В Холандия или както вече е официалното и име Нидерландия, има такава липса на престъпност, че процентът на затвориниците намалява и правителствена агенция използва празните затвори за ги превърне в така нужните на този етап домове на бежанци. С намаляването на процента на престъпленията и броя на затворниците, няколко десетки поправителни съоръжения в Нидерландия били закрити. Така, когато броят на емигрантите започнал да нараства – само миналата година в страната са дошли над 50 000 – Централната агенция за прием на бежанци намерила решение за проблема.
Фотографът Мухамед Мухейсин, двукратен носител на наградата Пулицър и фотограф на Асошиейтед Прес, посвещава последните няколко години на заснемане на бежанската криза и движението на бежанците през континентите.
„В главата ми кънти въпроса, „А после?“ казва той. „Пътуването нe приключва в момента, когато стигнат до дадена страна“
На Мухейсин са му трябвали шест месеца, за да получи разрешение да снимка в затворите. В крайна сметка той прекарал 40 дни в три различни сгради, опознал обитателите им и заснел живота им. „Говорим за десетки националности“, казва той. „Десетки. Целият свят е събран под този купол.“
На бежанците не им е разрешено да работят, но се учат да говорят холандски и да карат колела (и двете умения са съществени за живота в Холандия). Фактът, че го правят в затвор не ги притеснява. Мухейсин потвърждава, че не ги притеснява типа сграда в който са настанени: „Имаме покрив над главата и сме в безопасност.“
Един от сирийците споделил с Мухейсин, че живеенето в затвора му дава надежда за бъдещето. „Ако една страна няма затворници, които да прати зад решетките“, казва той „значи това е най-безопасната страна в която бих искал да живея.“
Снимка: Мухамед Мухейсин, AP
